Думата прополис (пчелен клей) произлиза от гръцката дума „προ“ +“πολις“ буквално преведено значи „пред града“ - „защита на града“. Прополисът е смес от смоли, восък и прашец от пъпки и цветове на растенията, обогатена с ензими и подложена на млечно-кисела ферментация в храносмилателната система на пчелите. Прополисът съдържа витамини, етерични масла, минерални соли, микроелементи, хормони и ферменти. Восъкът предпазва младите пъпки от вредното действие на външни фактори на средата: слънчева радиация, плесени, бактерии, вируси, гъби. Пчелите го събират, преработват го в прополиси внасят в кошера. С него извършват дезинфекционни дейности. Полират килийките преди майката да снесе яйца в тях, запечатват процепи и дупки в стените на кошера, балсамират убити вътре животни, които не могат да изхвърлят навън през прелката, като мишки, гущери и други. Той е тяхното „химическо оръжие“ срещу инфекциите. Те покриват с него и тялото си като така се предпазват от микроорганизмите, които иначе, без прополис (пчелен клей), в условията на кошера, където температурата и влажността са особено подходящи за тяхното развитие, бързо биха взели преднина и биха довели пчелното семейство до гибел. Със своята бактериостатична, бактерицидна, антисептична, антимикотична, антирадиационна активност прополисът е основният фактор, който препятства развитието на заболявания в един обем от около 50 литра, където водят интензивен живот 40 000 до 60 000 пчели и където дневно минават през входа около 100 000 пъти. Влажността в кошера е около 70%, температурата е 37-38 градуса, има високо съдържание на захари – това е идеална среда за развитие на микроорганизми, гъби и плесени. Прополисът се събира през лятото. Най-честите източници на прополис са тополите, върбите, конският кестен, елдата и др.


Показани са от 1 до 3 от общо 3 резултата на (1 страници)